Идеалната възраст за започване е около втората годинка, възможно най-скоро след като детето израсте пластмасовите триколки. Има обаче дечица, които започват / и се справят доста умело /, още преди да са навършили 24 месеца.
Колкото по-рано започнете да насърчавате детето си да опитва с колелото за балансиране, толкова по-добре. Малките деца учат по свой собствен начин и изключително бързо. Има, обаче, и деца, които не са дотолкова впечатлени от физическите упражнения и движението, и които няма да бъдат заинтригувани от колелото за баланс на две годинки. Не ги притискайте, но нека колелото да им бъде подръка.
Ако детето има някакъв опит с играчки за придвижване, които обачче не насърчават изграждането на необходимите специфични умения / напр., колело с педали и помощни колелца, триколки, картове, електрически коли, тротинетки и пр. /, прогресът може и да се забави. С това уточнение, децата, които започват на 3 или повече годинки, учат бързо и след броени дни ще имате усещането, че са карали години.
Благодарение на опцията за вариращо междуосие, най-ниската позиция на седалката при моделчето "Лили" на "Пипело" е ок. 26 см. Това означава, че е възможно детенце да кара наше колело за балансиране и при ръст ок. 84-85 см. Много малко са колеленцата за балансиране, при които стартовата позиция на седалката е толкова ниска, с изключение може би на някои моделчета с 10-цолови капли.
Чели сме за колела за баланс, които претендират да покриват ръстов диапазон от 60 до 120 см. Това, разбира се, е невъзможно и безполезно. Макар ръстът да не е определящ при избора на правилното колело за балансиране / виж другите въпроси /, може да се каже, че с ръст над 84-85 см. вече не е необосновано предположението, че детенцето е готово за първото си колело. Всяка седалка може да бъде повдигната с до 14 във височина, което е предимство пред повечето други марки и модели и обикновенно осигурява възможност за правилно позициониране до момента, в който малкия колоездач ще премине на първото си колело с педали.
Смисълът на колелото за баланс е да позволи на детето да адаптира умението да тича/ходи към карането на колело. С използването на триколки / средства за придвижване с три колела /, или на помощни колела за велосипед, ние всъщност забавяме развитието на умението за каране на колело. Често се казва: ако детето може да ходи, значи може и да кара колело за балансиране.
Няма идеално колело. Както децата, така и родителите са различни. Ето защо този въпрос може да бъде разгледан от два различни ъгъла:
1. Разстояние от чатала до земята.
Измерете разстоянието от чатала на детенцето до земята, при леко разкрачени, леко присвити крачета и когато са стъпили на цяло стъпало. Проверете минималната височина на седалката в спецификацията на избраното колело. Първата мярка трябва да е или равна, но по-добре да е с 1-2 см. по-голяма от втората.
2. Тегло.
За дете на 2-3 годишна възраст при избора на колело е добре да се спазва т.нар. фактор "три" - теглото на колелото да е 1/3 от теглото на детето / при тегло на детенцето 9 кг., тегло на колелото - 3 кг. / Имайте предвид все пак, че теглото на детето ще се променя и ще расте, докато това на колелото ще остане винаги същото.
Според нас, колелото трябва да е леко. Твърдението, че лекото колело ще създаде затруднения при преминаването към велосипед, който ще тежи поне два, а може би и три пъти повече, е несъстоятелно. Тежкото колело е опасно при падане, неудобно и демотивиращо, когато детето трябва да го вдигне само / от земята; при преодоляване на бордюри и пр. /, и непосилно, когато трябва да се носи от родителя / да, те не винаги искат да карат по време на цялата разходка /.
Зависи от детето, неговия темперамент и времето, което реално прекарва в упражняване. При редовна употреба, няколко месеца до година ще бъдат достатъчни. Но това, че детето може да пази баланс, завива и дори опитва различни трикове, съвсем не означава, че е готово и трябва да премине към велосипед с педали. Не бързайте, преценете същите неща, както при избора на баланс-байк: възраст, ръст, тегло. Имайте предвид, че за разлика от колелата за балансиране, велосипедите предлагат различни размери - на гумите, на рамките и т.н.
Все пак, колелото за балансиране е подготвителен етап към велосипеда, и трябва да се разглежда като такъв. Детето трябва да се стимулира да прогресира. Не подкрепяме използването на колело за баланс до 5, 6, а дори и 7-годишна възраст.
Задължително. Настоявайте детето да носи каска / поне!/, но също така наколенки и налакътници, поне в началото. Въпреки всичко, първите стъпки са трудни и съществува немалък риск от преждевременна демотивация.
Не забравяйте: Вие сте отговорни за сигурноста на детето, независимо от придобитите умения.
Всъщност, няма какво да се обърка при сглобяването. Повечето ни колеленца тръгват към малките си собственици напълно сглобени, но все пак, ако разглобявате и сглобявате, спазвайте следната последователност:
1. Сглобяване на вилката: свързващ блок, кормило без ръкохватките, предна гума. Завиване на втулките и шпилките;
2. Сглобяване на рамката - свързване с вилката посредством свързващия блок;
3. Монтиране на задната гума;
4. Монтиране на седалката;
5. Завиване на предпазните втулки на главините;
6. Поставяне на ръкохватките.
7. Ако все още нямате какво да разглоявате и сглоявате, поръчайте колеленце "Пипело"! С промо-код "Дани" до петък, 01. 03. 2019 г. ще получите 20% отстъпка от редовната цена / цена с отстъпката: 89 лв. /!
Нерядко децата продължават да играят със своите колеленца за балансиране и след като вече имат и карат велесипед. Приятно е да кръжиш наоколо, учудващо е, че въпреки ръста и килограмите малкото детско колело все още се справя. Най-сетне, колелото за балансиране може - и ще бъде - верен спътник и на по-малките братчета и сестричета, както и на всяко друго мъниче.
Надуваемите гуми предлагат много по-добро поведение на пътя / колелото е по-отскокливо и по-комфортно /. Полиуретановите гуми се използват предимно на закрито - в детски градини и центрове, където не е практично колелото да има нужда от постоянно донапомпване. Те обаче са ненадеждни, тъй като не предлагат добро / всъщност: нямат почти никакво / сцепление с настилката и лесно може да доведат до падане и наранявания.
Използването на краката за спиране на колелото за баланс е рефлекс, свързан с ходенето и тичането и лесен за развиване у децата. Движението на краката / не само плъзгането им като начин за спиране / е също и подготовка за по-комплексните движения, които ще се изискват при карането на истинско колело.
Освен практическите трудности пред монтирането на спирачка на нашите колеленца, смятаме за правилно схващането, че използването на спирачката е свързано с поли-модални моторни умения, които детето развива на по-късен етап.
Както в началото е било необходимо ограничаването на завиването / поради самия дизайн на първите колелета /, така сега, с масовото навлизане на металните байкове това е по-скоро трудно дизайнерско и инженерно решение. Немалко статии застъпват схващането, че ограничителят пречи и е опасен, вместо да помага. Без да навлизаме в подробности ще кажем, че не сме съгласни.
Виждали сме как се пада с ограничител, при спускане с висока скорост, на асфалтова настилка. Пораженията бяха повече от минимални - леки охлузвания по краката, и две минути рев. Детето падна леко, плавно, настрани. Ако Даниел беше изхвърчал пред кормилото, пораженията щяха да бъдат далеч по-сериозни. Освен това, ограничителят, поне при нашите модели, може да бъде премахнат при добро желание, или изобщо да не бъде поставян... пак при такова.
Малкото дете / колкото е по-малко, толкова е по-вероятно това да се случи / започва опознаването на своето колело, като разучава неговите възможности. То ще върти колелетата с ръчички, ще мърда кормилото, ще го бута наоколо.
Внимавайте.
Най-вероятното място, където може да се получи прискрипване, е при спиците на колелото. За съжаление, "Пипело" се предлага само с капли със спици.
Внимавайте и когато играта е насочена към свързващия блок, макар че сме направили всичко възможно, вероятноста от прискрипване там да е сведена до минимум.
